МЕТОДИ ЗА ПРОГРАМИРАНЕ.
Програмирането може да се извърши ръчно, автоматизирано и
автоматично.
А. Ръчно програмиране.
Извършва се от технолога-програмист и на първия етап
предполага разработване на подробен технологичен процес. Управляващата програма
се изготвя ръчно в ISO-код и се пренася върху програмоносители (обикновено
дискети, CD, Flash-памети), чрез които се въвежда в системата за ЦПУ. Възможно е въвеждане
непосредстено чрез бутоните на пулта за управление на системата за ЦПУ.
Тестването се извършва върху машината и включва проиграване на управляващата
програма първоначално без обработване (за откриване на груби грешки) и с
последващо обработване на няколко пробни детайла. Според резултатите от
тестването се извършва редактирането и оптимизирането.
Ръчното програмиране е свързано със значителна загуба на време, разход на
висококвалифициран труд на технолог-програмист, ръчно извършвани изчисления и
риск от допускане на технически грешки. При програмиране на сложни
обемно-профилни повърхнини то е практически неизпълнимо. Негови алтернативи са
автоматизираното и автоматичното програмиране. Независимо от това ръчното
програмиране днес има свои рационални области на приложение в производства с
малък брой ММ с ЦПУ, при ограничена номенклатура на произвежданите детайли, при
детайли с проста форма.
Детайлното познаване на ръчното програмиране играе изключително важна роля за ефективността на
технологичния процес дори и в случаите на автоматизирано и автоматично
изготвяне на УП. Коригирането и оптимизирането на такава УП в повечето случаи
изисква изменение на конвертирани в ISO-код фрагменти от нея.
Нерядко при генериране на УП в САМ-системи постпроцесорите им не поддържат
някои от специфичните функции на ММ с ЦПУ като по-сложни фиксирани цикли,
работа с макропрограми и др. Това налага УП да бъде редактирана ръчно, което е
възможно само при наличие на знания и умения в областта на ръчното програмиране
.
Б. Автоматизирано и автоматично програмиране.
При автоматизираното и автоматичното програмиране се
използват компютри, специализирани компютърни устройства (програматори) и
самата система за ЦПУ. В тях предварително са заложени бази данни за размерите,
режещата геометрия, материала и трайността на инструментите, за използваните
материали на заготовките. Режимите на рязане се изчисляват автоматично. Може да
се използва меню от фиксирани цикли.
Автоматизираното програмиране се прилага
върху локални компютри, програматори и системата за ЦПУ. На първия етап се
изготвя Part-програма, която представлява графично построяване на детайла в съответствие с чертежа.
На фиг.1 е илюстрирано графично програмиране върху персонален компютър.
При програматорите се използва специален
проблемно-ориентиран език (у нас най-разпространен е езикът APT). Програмното осигуряване на локалните компютри и системата за ЦПУ
освобождава от необходимостта от владеене на езика. Построяването на графичния
образ на детайла може да се извърши и от оператора на машината с използване на
набор от графични елементи. Изготвянето на Part-програмата се демонстрира в реално време върху дисплея. На базата на Part-програма автоматично се изготвя управляваща програма в ISO-код с автоматичен избор на инструменти и режими на рязане. Тестването на
управляващата програма се извършва чрез симулиране
и визуализиране върху дисплея на пълния ход на обработката. Така възможните
сблъсъци (колизии) на инструмента със заготовката и приспособленията се случват
не върху машината, а върху дисплея. Формата и размерите на заготовката се
изменят синхронно с движението на инструментите. Проблемните зони се оцветяват
в контрастен цвят. След това се пристъпва към редактиране и оптимизиране.
Автоматичното програмиране е характерно
за CAD/CAM- системите, в които детайлът се конструира и
електронният му образ присъства в паметта. Поради това изготвянето на Part-програмата като етап отпада. Автоматично получената управляваща програма
се тества чрез симулация, редактира се и се отпимизира, след което се трансферира
(чрез интернет, интранет или локална мрежа) директно към системата за ЦПУ.